„Хъбъл“ показа пред света едно от най-впечатляващите си космически изображения

Hubble

България бе една от 60-те държави в цяла Европа, в които бе разкрито дълго пазеното в тайна мистериозно изображение, направено и представено от космическия телескоп (КТ) „Хъбъл“ в чест на своята 25-годишнина.

Изображението беше показано на специално събитие на 23 април т.г. (четвъртък) в големия салон на Българската академия на науките. То предизвика небивал обществен интерес, като успя да събере близо 400 гости, повечето от които млади хора. Инициативата събра представители на научната общност, студенти, ученици и много любители на астрономията. Поради големия интерес, за правостоящите гости беше поставен проектор във фоайето.

Директорът на Института по астрономия-БАН доц. д-р Таню Бонев, проф. д.ф.н. Илиан Илиев и младите учени от Института впечатлиха с изчерпателна лекция, изложба на едни от най-популярните космически кадри, направени от КТ „Хъбъл“, и разбира се, с мистериозното изображение, показано на финала на събитието.

Проф. Илиев започна лекцията си с възхищение и благодарност към присъстващите младежи: „Вие сте бъдещето! Никога не бях виждал толкова млади хора в салона на БАН. Това е изключително щастие за мен“, възкликна професорът.

След официалното представяне в София, изображението ще бъде изложено на територията на Националната астрономическа обсерватория-Рожен, където ще може да бъде видяно от посетители през целия летен туристически сезон.

Още за Изображението:
Дългоочакваното изображение, направено от КТ „Хъбъл“, се оказа необикновен астрономически обект на възраст от 2 млн. години.
Огромният звезден куп Westerlund 2 впечатли научния свят с това, че въпреки крехката си възраст, в сравнение с доста по стари и мащабни космически образувания, съдържа някои от най-ярките, горещи и масивни звезди, които някога са били откривани.
Този звезден куп носи името на шведския астроном Bengt Westerlund, който го открива през 1960 г. Намира се в област на активно звездообразуване, наречено Gum 29, на разстояние от около 20 000 светлинни години от нас, в съзвездието Carina. Част от тези мощни масивни звезди прорязват дълбоки кухини в заобикалящата ги материя чрез излъчване на огромно количество ултравиолетова светлина и звезден вятър – високоскоростни потоци от заредени частици. Действията на тези процеси върху родителската обвивка от водороден газ, от която звездите се раждат, са причина за причудливите и възхитителни форми на облаците от газ и прах.
Изображението разкрива приказен пейзаж от стълбове, хребети и долини. Стълбовете, които се състоят от газ и прах, устояват на разрушителната сила на силното лъчение и мощните звездни ветрове. Тези газови монолити са високи само няколко светлинни години и сочат към центъра на звездния куп. Около стълбовете се намират други плътни области, включително тъмни нишки от прах и газ.
Освен че оформят газовия облак, блестящите звезди спомагат и за успешното създаване на следващото поколение звезди. Когато звездните ветрове достигнат до плътните стени от газ, те създават ударни вълни, които генерират нов процес на звездообразуване по дължината на тези кухини. Разхвърляните из пейзажа червени точки са богато население от формиращи се звезди, които все още се намират в пашкулите си от газ и прах. Тези звездни фетуси все още не са започнали да горят водорода в ядрата си, за да заблестят като истински звезди. Въпреки това, погледът на КТ “Хъбъл” в близката инфрачервена област, позволява на астрономите да идентифицират тези млади звезди. Блестящите в синьо звезди, които се виждат на изображението, са предимно на преден план.
Това изображение е свидетелство за изключителната наблюдателна способност на “Хъбъл” и показва, че дори след 25 години експлоатация, историята на му в никакъв случай не е приключила. КТ “Хъбъл” вече е подготвил сцената за своя наследник James Webb Space Telescope, чието извеждане в околоземна орбита е планирано за 2018 г., но този „нов инженерен подвиг“, няма веднага да замени, „Хъбъл“, а известно време ще работят съвместно. Сега, 25 години след извеждането му в орбита, е време празнуваме забележителната история на „Хъбъл“ и бъдещия му принос за астрономическата наука.
На 24 април 1990 г. космическият телескоп “Хъбъл” на NASA/ESA беше изпратен в околоземна орбита на борда на космическата совалка Discovery, като първи апарат от този вид. Той носи името на Едуин Хъбъл – забележителен учен, открил съществуването на други галактики и тяхното разбягване, което е в основата на теорията за Големия взрив. „Хъбъл“ предостави нов поглед към Вселената и за 25 години надмина всички очаквания, разкривайки огромно количество данни и изображения, които промениха разбирането на учените за Вселената и възприятието на хората към нея.

Други изображения, посветени на годишнини на „Хъбъл“:
Всяка година се разкрива по едно ново изображение от КТ “Хъбъл” в чест на поредната негова годишнина. Миналата година КТ “Хъбъл” засне ефирната мъглявина Monkey Head Nebula (heic1406). През 2013 г. беше показано изключително детайлно изображение на мъглявината Horsehead Nebula (heic1307). А 22-рата годишнина на КТ “Хъбъл” беше отбелязана чрез огромна мозайка от небесен паяк (heic1206). Други изображения от КТ “Хъбъл” са многоцветно изображение на Сатурн (opo9818a), Tolkien-esque изображение на мъглявината Carina Nebula (heic1007a), красива космична роза, получена при сливането на галактики (heic1107a).