• Home »
  • Slider »
  • Калуди Калудов: Който се докосне до операта и обикне оперното изкуство, той е пленен и става неин затворник

Калуди Калудов: Който се докосне до операта и обикне оперното изкуство, той е пленен и става неин затворник

kaludi2

Световноизвестният тенор Калуди Калудов е роден в Казан, където е била една от праБългариите. Според него операта вече не е елитарно изкуство и привежда като доказателство постановка в Стара Загора, представена на стадиона, която е била гледана от всички запалянковци. Тенорът обаче смята, че, за съжаление, музикалното образование като масово познание у нас изостава. Калуди Калудов е от осем – девет години в България, но все още мечтае да я обиколи цялата. 
 Г- н Калудов, Вие имате всичко, което човек желае – много деца, успешна кариера, красива съпруга. За какво мечтаете?
Моята мечта е да обиколя цяла България. Аз от около осем – девет години съм в България. За съжаление, стандартът на нашата култура досега е такъв, че от непрекъснато обезводняване тя е тотално дехидратирана. Аз съм принуден да си изхранвам прехраната в чужбина и след това да пея, където е възможно на сцените в България. Хората не ме канят, защото си мислят, че ще пожелая някакви страшни пари. Аз не пея само за пари, аз пея и за удоволствие. Изкуството, ако не достигне до зрителите си, остава инкогнито.

Освен от Бог, от кого е Вашата дарбата?
Отговор: Бог е проводник, музикалната дарба е и по майчина, и по бащина линия. Майка ми пееше много народни песни, баба ми Тодорка имаше много силен глас, прабаба ми Кальона също е била с богат глас. Имам 22-годишна дъщеря Беата, която пее барок-метал.

Вие, ако не се лъжа, сте горд баща на пет деца.
Да, от първия си брак имам две момчета. Най-големият ми син догодина навършва 40 години. Най-малкият – Калоян, е на една година, има вече две поданства – българско и полско.

Операта все пак е елитарно изкуство?
Не, вече се играе и по стадионите. В Стара Загора направиха постановка на стадиона и всички запалянковци я гледаха. За съжаление, музикалното образование у нас, като масово познание, изостава. Някога ние до осми клас задължително учехме пеене. Можеш да не пееш, но тактуваш. Имаше хорове във всяко училище, самодейност, танцов състав. Аз съм играл в танцова трупа до 17-та си годишнина. Мисля, че имах много по-щастливо детство, отколкото днешните деца, които са с компютъра и телефона.

kaludi3

Завършил сте техникум за двигатели с вътрешно горене. Оправяте ли си сам колата?
Не, но поне съм наясно, когато нещо се развали и търся монтьор.

С какво се занимавате сега?
С вокална педагогика, концерти, спектакли, с жена ми ще пеем в Минск. Аз имам майсторски клас с тенорите на театъра и пеем “Палячи”, след което се връщаме в Полша, там имаме доста концерти. В края на март се прибирам. Същевременно имам агенция и всички мои възпитаници, които достигат необходимото ниво, ги представям пред света. Аз съм тарторът на тези млади певци, определям репертоара им, те ме гледат като бог, за което съм безкрайно благодарен.

Талантливи ли са българите?
Времето го е показало. Една от праБългариите е била Казан. Там е роден един от най-големите световни баси – Фьодор Шаляпин. След това слагаме като възрастови групи Борис Христов, Николай Гяуров – той беше светилото, което в рамките на почти 45 години светеше по всички най-големи световни сцени. След това Никола Гюзелев – светило, за което много малко се говори. Стефан Еленков, Димитър Петков – за тях не се говори, за много наши големи, български певци също.
Политиците трябва да милеят повече за българския народ. Най-важното съкровище за една страна е човекът. Истинският българин е отзивчив, гостоприемен, отговорен. Ние трябва да се обединяваме и да си помагаме, за да можем всички да вдигнем държавата на крака.

kaludi4

Вие сте артистичен директор на Международния певчески фестивал “Viva il canto”, който се провежда в град на границата между Чехия и Полша?
Тази година направихме 25 години. Преди беше само края на август, сега го преместихме малко по-късно – през септември. Имаме тенори, спектакъл на открито.Тази година се състоя историческа вечер. Т.е. от първия фестивал, където аз бях младо момче досега – на 63,5 години. Но всяка възраст има своята красота.