• Home »
  • Филми и книги »
  • „Следите остават” и „Произшествие на тихата улица” от Павел Вежинов – носталгичен поглед към детските години на цяло едно поколение

„Следите остават” и „Произшествие на тихата улица” от Павел Вежинов – носталгичен поглед към детските години на цяло едно поколение

Най-издаваните творби на автора на „Нощем с белите коне” се появяват в ново издание.

Два любими романа за деца от обичания от няколко поколения Павел Вежинов„Следите остават” и „Произшествие на тихата улица” – оживяват в ново луксозно издание с меки корици.

В едни други, по-различни и почти невъобразими времена децата нямат смартфони, нито следят в захлас новите интернет знаменитости. Те са на улицата, увлечени в своите въображаеми игри – и понякога попадат в съвсем истински приключения. И стават главните герои в тях.

Първото издание на „Следите остават“ се появява на пазара далечната 1954 г. Това се оказа произведението на Павел Ве­жинов с най-голям тираж – почти 400 000 на български език. Ако се допълнят и тиражите на преводите, а само на руски официалните екземпляри са над 130 000, то броят на читателите се оказва неизмерим.  Две години след появата му романът оживява и в незабравимата едноименна екранизация на режисьора Петър Б. Василев.

„Произшествие на тихата улица” е другият приключенски роман от талантливия  писател, който развълнува сърцата на хиляди деца още с публикуването си. В един юлски ден едно дете изчезва мистериозно, а догадките какво се е случило с него развихрят въображението на неговите приятели. И загадката трябва да се реши както от тях, така и от властите, които не могат да си позволят просто така деца да изчезват от тихата улица.

И дори и всичко да се променя, а поколенията да идват и да си отиват, едно си остава същото – „поривите на младите хора към изява и подвизи”. „Следите остават” и „Произшествие на тихата улица”  будят именно онова желание за дръзки приключения. А кой знае – може би те дебнат всеки един от нас зад ъгъла.

 

Следите остават“ е една от книгите, които съм пи­сал с най-голяма обич и увлечение. Когато работех над нея, си спомнях за моите детски и юношески години, през които за мене бе истински празник, ако намерех някоя книга със странни и интересни приключения. Но това бяха творби от чужди автори, в тях се описваше чужд за нас живот. А защо в нашата нова литература да няма такива интересни и занимателни книги? Нима те не могат да възпитават младия читател?

Павел Вежинов

„Идеологическият фон не може да бъде изтрит, но центърът на всичко е Приключението – това Приключение, към което всички деца се стремят и измислят, независимо дали става дума за разбойници, пирати, шпиони, диверсанти, престъпници, бандити… След толкова години на мен отново ми беше забавно. Дано така е и за съвременните читатели.”
Павлина Делчева-Вежинова